Право на отговор на фондация Взаимно: Законът за българския жестов език е посока
Actualno.com разгласява позицията фондация „ Взаимно “ във връзка с оповестената на 13 март 2021 година публикация със заглавие
Считаме, че тематиката е извънредно сензитивна, деликатна, комплицирана, вълнува хиляди глухи хора в България и е директно обвързвана с това какво бъдеще желаеме за всички нас и нашите деца.
Заглавието на публикацията стартира с подстрекателство, че Законът за българския жестовия език е причина за нечие изгубване.
Нека бъдем ясни – Законът за българския жестов език е посока. Той се явява онази отъпкана пътека, която доста други страни по света от дълго време са извървяли и преоткрили, до момента в който реализиран естетика в своите законодателства, тъй че не жестовия език да се напасва съгласно хората, а хората последователно да се приспособяват към разпоредбите, нормите, стилът, опциите на езика. Разбира се, като всеки закон и този, който беше признат с цялостно единогласие от народните представители тази година има своите недостатъци. Със сигурност ще се надгражда, добавя и трансформира в годините, само че по този начин признат е отлична рамка, от която да стартира смяната.
Със Закона за българския жестов език фактически се начертава пътна карта, която да внесе смяна в живота на глухия човек. Напълно неправилно е да се чака, че Законът би трябвало да следва до момента налаганите стандарти и политики, защото за голямо страдание в резултат на това безвремие глухите нямат достъп до качествено обучение, липсва приобщаване и от ден на ден се задълбочава неравенството сред глухи и чуващи.
Нещо би трябвало да се промени и е мъчително видно, че „ изгубването в превода “ е един от дълго време зародил проблем, който единствено става по-сериозен. Поради тази причина цялата глуха общественост застана зад Закона за българския жестов език и интензивно взе участие в объжданията по неговото приемане. В резултат, на което България има съвременен, мощен Закон за жестовия език, който по нищо не отстъпва на развитите страни.
Българският жестов език е като всеки различен език, само че ние не се опитваме да променим българския език по отношение на желанията на хората, нито структурата на изреченията в немския език се трансформира предвид на удобствата.
Дума „ калкиране “ произлиза от ка̀лка (отфренски: calque – „ копирна хартия “) и означавадума или израз, заети от различен език посредством буквалнопревеждане („ прекопирване “) буквално и корен обуздан (и даже морфема по морфема). Методът ипроцесът на образуване на такива нови думи сенарича калкиране. Ние не си представяме нашите глухи деца да получат своето обучение с чуждоезикови заемки и изречения. Разбираме, че това носи неудобства, изключително с придвижване на възрастта, както и за хора, които не са естествени носители на жестовия език, т.е. изгубили слуха си на по-късен стадий в живота. Но компромисът с качеството на живот на глухите хора прекомерно дълго беше разиграван като разменна монета сред нежеланието на системата да потърси нов прочит на казуса и очевидната потребност от смяна.
Всеки език има свои правила. За страдание в България доста дълго време жестовият език бе потискан и глухите хора биваха лишавани от правото да поддържат връзка от и на жестов език. Ценни години бяха пропилени в калкиране ибезуспешни, неверни политики за принуждаванена глухите да проговорят. Пропусна се опцията да се приготвят глухи педагози и носители на жестовия език, който да посеят семената на жестовото слово у нас по този начин, че то да участва в образователните проекти и университетските стратегии.
Фондация „ Взаимно “, взаимно с още няколко организации спомагат на Софийскияуниверситет да започва за първи път в страната ни Магистърска стратегия по жестов език. Вече приключиха няколко групи по проучване начално равнище на жестов език в школите, които се занимават с преподаване на натурален жестов език.
В момента тече дейна активност по правене на речници, видеа, ресурсни материали, пособия, научни публикации. Започна и да се построява теоретичен потенциал измежду самите глухи хора. На дневен ред е и стартирането на стратегия за продан сред Софийски университет и Хумболтския университет в Берлин за глухи хора.
Очевидно скоростта на позитивните промени се случва по-бързо на жестов език, в сравнение с с калкиране. За последните пет години бе извървян път от няколко десетилетия закъснение.
Предстои нелеката задача по осъществяване на предписанията на Закона и правене на наредби. В този развой глухите хора би трябвало да имат водеща роля.
Ние от фондация „ Взаимно “ постоянно сме били близо до глухите и самите ние като част от тази общественост познаваме до болежка проблемите от ранно детство до напреднала възраст. Знаем какво е да бъде лишен човек от правото на език и опция да се показва. Преминали сме през системата на калкирането и сме разочаровани от изказванията в публикацията, с които създателят внушава достолепията на калкирането пред естествения и независим жестов език. Това непознаване на детайлите подвежда аудиторията и ние уверено се потивопоставяме на концепцията да се запазят старите методики като се потисне жестовия езикотново за неопределен срок.
Прекалено дълго време мина в очакване, с цел да се случи този Закон. Сега към този момент той е реалност и за положително или неприятно всичко за глухите хора следва да се промени.
Успех ще има единствено когато цялата глуха общественост остане сплотена и се сплоти към тази значима идея България да развива своето ново благосъстояние – българския жестов език. Да се грижи, полива, любува на него като на растение, тъй като с неговите плодове глухите хора ще имат самочувствие на пълноценни, умни, можещи, съумели жители, които не желаят да бъдат обгрижвани и да се губят в превода нито на чуващите, нито на калкиращите.
С почитание,
Иван Бургов
Фондация „ Взаимно “
Считаме, че тематиката е извънредно сензитивна, деликатна, комплицирана, вълнува хиляди глухи хора в България и е директно обвързвана с това какво бъдеще желаеме за всички нас и нашите деца.
Заглавието на публикацията стартира с подстрекателство, че Законът за българския жестовия език е причина за нечие изгубване.
Нека бъдем ясни – Законът за българския жестов език е посока. Той се явява онази отъпкана пътека, която доста други страни по света от дълго време са извървяли и преоткрили, до момента в който реализиран естетика в своите законодателства, тъй че не жестовия език да се напасва съгласно хората, а хората последователно да се приспособяват към разпоредбите, нормите, стилът, опциите на езика. Разбира се, като всеки закон и този, който беше признат с цялостно единогласие от народните представители тази година има своите недостатъци. Със сигурност ще се надгражда, добавя и трансформира в годините, само че по този начин признат е отлична рамка, от която да стартира смяната.
Със Закона за българския жестов език фактически се начертава пътна карта, която да внесе смяна в живота на глухия човек. Напълно неправилно е да се чака, че Законът би трябвало да следва до момента налаганите стандарти и политики, защото за голямо страдание в резултат на това безвремие глухите нямат достъп до качествено обучение, липсва приобщаване и от ден на ден се задълбочава неравенството сред глухи и чуващи.
Нещо би трябвало да се промени и е мъчително видно, че „ изгубването в превода “ е един от дълго време зародил проблем, който единствено става по-сериозен. Поради тази причина цялата глуха общественост застана зад Закона за българския жестов език и интензивно взе участие в объжданията по неговото приемане. В резултат, на което България има съвременен, мощен Закон за жестовия език, който по нищо не отстъпва на развитите страни.
Българският жестов език е като всеки различен език, само че ние не се опитваме да променим българския език по отношение на желанията на хората, нито структурата на изреченията в немския език се трансформира предвид на удобствата.
Дума „ калкиране “ произлиза от ка̀лка (отфренски: calque – „ копирна хартия “) и означавадума или израз, заети от различен език посредством буквалнопревеждане („ прекопирване “) буквално и корен обуздан (и даже морфема по морфема). Методът ипроцесът на образуване на такива нови думи сенарича калкиране. Ние не си представяме нашите глухи деца да получат своето обучение с чуждоезикови заемки и изречения. Разбираме, че това носи неудобства, изключително с придвижване на възрастта, както и за хора, които не са естествени носители на жестовия език, т.е. изгубили слуха си на по-късен стадий в живота. Но компромисът с качеството на живот на глухите хора прекомерно дълго беше разиграван като разменна монета сред нежеланието на системата да потърси нов прочит на казуса и очевидната потребност от смяна.
Всеки език има свои правила. За страдание в България доста дълго време жестовият език бе потискан и глухите хора биваха лишавани от правото да поддържат връзка от и на жестов език. Ценни години бяха пропилени в калкиране ибезуспешни, неверни политики за принуждаванена глухите да проговорят. Пропусна се опцията да се приготвят глухи педагози и носители на жестовия език, който да посеят семената на жестовото слово у нас по този начин, че то да участва в образователните проекти и университетските стратегии.
Фондация „ Взаимно “, взаимно с още няколко организации спомагат на Софийскияуниверситет да започва за първи път в страната ни Магистърска стратегия по жестов език. Вече приключиха няколко групи по проучване начално равнище на жестов език в школите, които се занимават с преподаване на натурален жестов език.
В момента тече дейна активност по правене на речници, видеа, ресурсни материали, пособия, научни публикации. Започна и да се построява теоретичен потенциал измежду самите глухи хора. На дневен ред е и стартирането на стратегия за продан сред Софийски университет и Хумболтския университет в Берлин за глухи хора.
Очевидно скоростта на позитивните промени се случва по-бързо на жестов език, в сравнение с с калкиране. За последните пет години бе извървян път от няколко десетилетия закъснение.
Предстои нелеката задача по осъществяване на предписанията на Закона и правене на наредби. В този развой глухите хора би трябвало да имат водеща роля.
Ние от фондация „ Взаимно “ постоянно сме били близо до глухите и самите ние като част от тази общественост познаваме до болежка проблемите от ранно детство до напреднала възраст. Знаем какво е да бъде лишен човек от правото на език и опция да се показва. Преминали сме през системата на калкирането и сме разочаровани от изказванията в публикацията, с които създателят внушава достолепията на калкирането пред естествения и независим жестов език. Това непознаване на детайлите подвежда аудиторията и ние уверено се потивопоставяме на концепцията да се запазят старите методики като се потисне жестовия езикотново за неопределен срок.
Прекалено дълго време мина в очакване, с цел да се случи този Закон. Сега към този момент той е реалност и за положително или неприятно всичко за глухите хора следва да се промени.
Успех ще има единствено когато цялата глуха общественост остане сплотена и се сплоти към тази значима идея България да развива своето ново благосъстояние – българския жестов език. Да се грижи, полива, любува на него като на растение, тъй като с неговите плодове глухите хора ще имат самочувствие на пълноценни, умни, можещи, съумели жители, които не желаят да бъдат обгрижвани и да се губят в превода нито на чуващите, нито на калкиращите.
С почитание,
Иван Бургов
Фондация „ Взаимно “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ